Въпреки нарасналия обем на новото строителство все още не е възстановен балансът между търсенето и предлагането на жилища

Индустриалният ренесанс на Пловдив наруши баланса между търсене и предлагане на жилища и офиси. И докато офисният дисбаланс е на път да се реши поне за кратко, пазарът на жилища реагира засега с най-високия темп на нарастване на цените сред шестте български града с население над 120 хил. жители. По данни на Териториалното статистическо бюро в Пловдив през 2016 г. градът има индекси на цените на жилища за първото и второто тримесечие съответно 4.4 и 2.2, като за новите жилища той е 3.6 и 3.8, а за съществуващите жилища е 4.8 и 1.4. За сравнение – „големият конкурент“ София има индекси от 0.7 и 5.9. „Преведени“ в натурално изражение тези статистически индекси могат да имат по-разбираем образ чрез абсолютния брой на въведените в експлоатация жилищни сгради. През второто тримесечие на 2016 г. в Пловдив са въведени в експлоатация (акт 16) общо 81 нови жилищни сгради – отново най-много в цялата страна. Започнатото строителство на жилищни сгради също показва нарастващи темпове – 220 апартамента през първото тримесечие на годината, 250 апартамента през второто тримесечие и 348 апартамента през третото тримесечие.

„Строителите и инвеститорите реагират с пълния си ресурс, като за третото тримесечие също има увеличаване с около 25% на предлаганите нови жилища в град Пловдив в сравнение с предходното тримесечие. Въпреки това търсенето не е задоволено“, така обобщава ситуацията на жилищния пазар Мирослав Язов, председател на Пловдивската колегия на Национално сдружение „Недвижими имоти“ и председател на контролния съвет на сдружението. Той е и собственик на фирма „ТИА имоти“, която е на пазара от 1998 г.

Според Пламен Иванов, заместник-председател на Камара на строителите в България и председател на Камара на строителите – Пловдив, пазарното търсене на жилища се отразява и върху качеството на строителството. „Сега се възобнови и тенденцията освен строителство на жилищни кооперации да се строят и индивидуални жилища. В града все по-често се виждат реализирани строителни решения за по-висок стандарт на живот“, казва Пламен Иванов.

Офисни решения

IT индустрията на Пловдив, както и потребностите на новите аутсорсинг компании в областта на услугите се отразиха върху търсенето на нови и най-важното – качествени офиси от клас А. За 2016 г. търсенето бе балансирано със замах. Защото бяха пуснати в експлоатация две големи бизнес сгради клас А – „Кепитъл сити център 2“ и „Офис парк Пловдив“. Сега Пловдив отново трупа дисбаланс в предлагането на офиси, защото според Мирослав Язов повечето големи хубави офис сгради са почти 100% заети, а малкото незаети офис площи ще са достатъчни да отговорят на търсенето до края на годината и поне през първото тримесечие на 2017.

„Някои компании си направиха собствени малки сгради с офиси, които са им достатъчни за бизнеса“, коментира Язов. До края на годината единствено голямата строителна компания „Сиенит“ има планове да пусне за продажба и за наемане сравнително голяма офис сграда. „Нашата офис сграда клас А е срещу Пловдивския панаир и общата площ на офисите ще бъде над 5000 кв. метра. Мястото е удобно и сме убедени, че тя ще бъде привлекателна за фирмите, които имат нужда от добри офисни условия“, похвали инвестицията си инж. Пламен Панчев, съсобственик и управител на „Сиенит“.

Проблемите: имоти, кадри, сливания

Пловдив няма накъде да се разраства. За жилищно строителство, включително и на малки жилищни комплекси, все още има места в кварталите „Христо Смирненски“ и „Тракия“. Но за по-големи офис сгради например местата са крайно лимитирани.

„Тракия икономическа зона“ не оказва практически съществено влияние върху търсенето на офиси в Пловдив, защото фирмите изграждат административните си сгради там, където им е производството, тоест край Пловдив. Но върху жилищния пазар зоната ще продължава да оказва силен натиск“, прогнозира Мирослав Язов. Иначе казано, градът все още има шансове да балансира търсенето и предлагането на двата вида сгради. Полезните ходове обаче се изчерпват.

„В момента сегашните граници на Пловдив вече имат задържащ ефект върху икономиката и строителството. Решенията са в пътните артерии в града и навън. И ми се струва, че община Пловдив по необходимост ще излезе от границите на град Пловдив. Нямам такава информация, но това е личното ми усещане, продиктувано от икономическата логика на развитие на региона“, казва Пламен Иванов.

Строителната гилдия в Пловдив в момента е обединена около необходимостта да акцентира усилия в изграждането и задържането на млади специалисти от строителния бранш в града. „Мисля, че не е далече времето, когато ще почне и намаляването на броя на строителните фирми в Пловдив. Защото имаме над 400 строителни фирми. В един момент недостигът на строителни кадри вероятно ще подтикне собствениците на компании към сливания и окрупняване. Имаме примера от инфраструктурните строителни фирми, които получиха по-добри шансове в проектите на Пловдив, когато се окрупниха“, прогнозира Пламен Иванов.

Прогнози

През 2017 г. Пловдив чрез „Тракия икономическа зона“ ще продължи да бъде притегателен център за специалисти от Южния централен район, които идват тук, за работа и по-високо заплащане. „Много е вероятно част от тези специалисти да пътуват всеки ден и да бъдат стимулирани за това от компаниите и общините. Но други ще искат на първо време да наемат, а след това и да купят жилища в Пловдив и да се пренесат тук със семействата си“, казва Георги Стоев от „Индъстри уоч“.

Председателят на пловдивската строителна гилдия Пламен Иванов обаче съветва инвеститорите и строителните компании да бъдат по-внимателни към очаквания нов жилищен бум. „Инвестиране – да, но компромисите в качеството – не. Защото при неминуемото насищане на пазара най-трудно се продават жилищата, при които са направени компромиси. В момента жилищата отново са алтернатива на влагане на спестени средства заради ниския лихвен процент на банките. Предприемачите не трябва да подхождат традиционно с поглед в миналото, а да насочат и поглед в бъдещето. А бъдещето на Пловдив са привлечените тук добре платени специалисти, които са и по-претенциозни“, заключи Пламен Иванов.

В очакваната строителна еуфория агенциите за недвижими имоти очакват да се включат и с една нова функция – на консултанти на строителните предприемачи. „При бума на строителство през 2005 – 2008 г. строителните компании разчитаха само и единствено на собствените си проучвания на пазара на недвижими имоти. След кризата това се промени. В момента строителните компании, които са и основни инвеститори на пазара на жилища и офиси, действат по-предпазливо и прагматично, като проучват пазара и чрез агенции. Агенциите имат по-добра представа за това колко пари са склонни купувачите да платят за даден вид имот“, обясни промяната в настройките на основните пазарни играчи Мирослав Язов.